Всички вицове

През салона в самолета минава забързано пилотът с парашут на гърба.

Какво става? - пита разтревожена пътничка.

А, нищо. Проблеми в работата...

Коронавирусът е най-доброто, което можеше да ми се случи:

жена ми вече не иска екскурзии в чужбина;

не иска да купува нищо, защото всичко идвало от Китай;

не ходи в МОЛ и не се събира с приятелки, защото се страхува да не се зарази;

по цял ден и нощ е със затворена уста.

Това не е вирус. Това е план за СПА...

Палачът вдига брадвата над главата си и казва на осъдения:

Ей ... Я, свирни да се ориентирам, че днес си забравих очилата...

Пуша си, правя кръгчета от дим и по едно време идва един индианец и ми вика:

Още един път ако ме напсуваш на майка и ще ти взема скалпа!

Учителка: Колко е 5х2?

Ахмед: 10!

Учителка: А колко е 8х3?

Ахмед: 9!

Учителка: Не, не е 9, опитай пак.

Ахмед: 8!

Учителка: БЯГАЙТЕЕЕЕ!

От нашата маса - за вашата маса!

написа закачлива бележка хирургът до патоанатома.

Докторе, излязоха ли изследванията ми? Умирам от любопитство!

Ами, не точно от любопитство...

Иванов, знаете ли, че преди месец е избягал затворник от Централния софийски затвор!?

Аа! Затова ли от там ми докладваха, че вече цял месец една порция все им остава неизядена.

Безработни от Видин разговарят:

Мой познат се опита да конструира нов автомобил.

Взе гуми от "Рено", карбуратор от "Пежо",

резервоар от "Фиат", амортисьори от "Ситроен".

И какво получи накрая?

Пет години строг затвор.

Надзирателят към затворника:

На свиждане е дошла жена ви.

Но такова нещо не се предвиждаше в присъдата!

Нов затворник. Унил. Съквартирантът му го успокоява:

Споко бе, какво са 10 години, няма да усетиш кога ще се изтърколят! 

Тука живеем разнообразно - всеки ден е тематичен. 

Понеделник, например, е ден за футбол. Всички ритаме на двора. 

Ти обичаш ли да риташ?

Ми, не. Аз не обичам спорта...

Поздрав в затвора:

За много години!

Отговор:

За много, ама условно!

Съдията пита обвиняемия:

Защо избягахте от затвора?

Исках да се оженя.

Хмм, странна представа имате за свободата, момко.

Жена отива за пореден път на свиждане на мъжа си в затвора.

Знаеш ли, скъпи, трябва да ти призная, докато си тук, ти изневерих. 

Скъпа, и аз също.

Но аз не съм искала, стана случайно.

А аз въобще даже и не исках.

Инспекция в затвора:

За какво излежавате присъда?

Конкуренция.

Как така за конкуренция - живеем в страна с пазарна икономика.

Не се лежи в затвор за конкуренция.

Конкурирах се с държавата в производството на пари.

Затвор. Надзирателят минава на нощна обиколка. От една килия се чува как някой плаче.

Кой реве там, бе?

Услужлив дебел глас:

Иванов, господин старшина.

Защо реве?

Ми, иска му се коняк.

Ха, коняк иска! А бой не ще ли?

Пробвахме, но продължава да реве.

Съдия обявява присъдата - 20 години затвор. Обвиняемият:

Но аз съм на 78 години.

Съдията:

Няма да искаме от вас невъзможното. Ще излежите колкото можете.

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:

Аз съм психолог.

Аз пък съм едър мафиот... Я, да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш ти давам сто кинта.

Ама, аз съм психолог, не врачка!

Абе, сто кинта са това, я опитай.

Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било...

Браво! Позна! Ето ти стотачка.

Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.

Точно така! Ето ти още една стотачка.

Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома...

Правилно, ето ти още сто лева.

Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.

Ха! Ето ти хилядарка!

Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?

Това не е мисъл, а идея! 

Осъден на смърт.

Последни думи?

Какъв ден е днес?

Понеделник.

Баси, как ми почва седмицата!

Затвор. Килия 208, Западно крило. Двама питомци. Единият - планина. Здрав, голям, мощен. Другият - дребен, слаб, тих ... Ясно, през дългото съжителство големият онозга малкият.

Добре, но дали заради постигнатия душевен мир (заради семейната идилия) и последващото добро поведение, или поради по-късата присъда, идва ден, в който Големият следва да излезе на свобода.

Поводът разчувствал планината, мили спомени нахлули в черепа ... И рекъл:

Виж, брато, аз утре излизам. Толкова години бяхме заедно, толкова сме си близки, толкова много ти дължа ... Искам да ти направя подарък на прощаване. Тази вечер ти ще ме опънеш.

... Малкият, к'во да каже, съгласил се (мълчаливо)

Надупил се големия, обаче малкия подскача, подскача, не може да стигне нивото. Мъчи се, пъшка, набира се ... не става. Примолил се:

Ох, ... трудно ми е, помогни ми!

... Добре, де, ... Обичам те!