Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:

Аз съм психолог.

Аз пък съм едър мафиот... Я, да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш ти давам сто кинта.

Ама, аз съм психолог, не врачка!

Абе, сто кинта са това, я опитай.

Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било...

Браво! Позна! Ето ти стотачка.

Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.

Точно така! Ето ти още една стотачка.

Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома...

Правилно, ето ти още сто лева.

Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.

Ха! Ето ти хилядарка!

Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?

Това не е мисъл, а идея!