- Ох, Пенооо, ох сестроо... Господ

да го убий, моя Гочо!

- Що бе Гице!? Да не тъй зарязал?

- Не ма! По-лошо!

- Чи как!?

- Прибра са снощи, пиян на мотика... Аз,

разбира се го чаках на вратата

с метлата... Оная с дългата дръжка...

- И той кво?

- Кво!?Падна на колене, разрева

се и занарежда... "Гицеее,

миличка - вика - няма повече! Не

отлитай от мен, Гицеее!"