ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

Аспарух вече бил на

десния бряг на Дунав.

Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали

на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода,

по който да минат.

Хазарска стрела пронизала Баян.

Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му

брат и сестра идват при него.

След като получил скъпата вест,

Аспарух късал конци от

бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:

- Нишката,която ни свързва,

да не се прекъсва никога!

Да сме здрави,

да сме весели,

да сме щастливи,

да сме БЪЛГАРИ!

Бил ден ПЪРВИ,

март,

лето 681!

Хан Аспарух