- Къде си тръгнал да я търсиш тази пуста любов, сине?

- Там, където последно я оставих, майко. Там, където за последно я раних.

- Не я преследвай, синко. Тя няма да се върне. Жените дълго умуват преди да си тръгнат, но направят ли го, то е завинаги. И всички камъни да обърнеш по света, всички реки да преплуваш, където и да я дириш... нивга вече не ще я намериш. Няма я.

- Но мале, аз без нея не искам да бъда.

- Щеш, не щеш, ще си самотник. Синко, ти сам я отпрати. На света няма нищо по-тъжно от умъртвената любов на една жена, която силно е обичала. И няма нищо по-страшно от същата тая жена, която вече знае, че любовта винаги живее там, където ѝ постелят.

- Мале, как да живея така? Без нея? Виж, тука в гърдите има дупка. И с нищо не се запълва. Пълних я с какво ли не, но не иска, пущината. Зее и чернее.

- Няма и да я запълниш, ни да я зашиеш. Отказаната любов, синко, е като бич по душата. Мори те до га душата отлети при Богу. Ех, сине, сине.. едничка ти беше, едничка. И ти сам я пропъди да бъде жива другаде. Сега ще плащаш!

Яница Илиева