Не помня годината, когато се случи това, но зная,че децата ми бяха малки.

Те толкова се радваха на случващото се у нас, в нашата градина,че деца и хора се извървяха да видят невъзможното...

Четях книга в ранните следобедни часове в слънчевия хол, а децата играеха някъде на улицата, където се събираха около тридесетина деца.

Радвах се на детската глъчка и дори книгата не ме грабваше, затова я оставих за вечерта преди сън.

От вън долетя гласът на свекърва ми, която силно викаше:

- Катя, излезте, елате да видите чудо!

Просто изхвърчах и тръгнах след нея.

Нашата женска писана Нушка се беше окотила за първи път само с две красиви и здрави котенца.

Тя толкова предано и всеотдайно ги гледаше, а може би - пазеше,че трудно се откъсваше от тях, дори и за да хапне.

Правехме й попарки от прясно мляко,че да има кърма за мъничките.

Децата прекарваха дълго при тях в сайвана - на завет, защитени от всички опасности.

Там бяха и дървата за огрев.

А на Нушето й бяхме постлали топло старо одеало в един дълбок кашон с изрязана дупка за врата.

Когато се окоти и я преместихме-тя прие новият си дом и остана там ...хареса й, чувстваше се защитена с малките.

Но тоя ден тя си беше осиновила малки таралежчета, които е донесла отнякъде, явно изоставени и ги беше спасила.

Гледах и не вярвах на очите си...те сучеха до двете котенца, а Нушка неспирно мъркаше и ни гледаше с щастливо изражение.

- Нуши, златно сърчице, какво си направила?

Спасила си малките таралежчета от смърт, осиновила си ги, нали , мила?

Тя се обръщаше по гръб и видимо се радваше за поощрението...погалих топлата й умна главичка и за да не се разплача, излязох от там.

На улицата децата играеха, повиках ги и им казах,че Нушка си е довела отнякъде малки таралежчета и ги кърми.

Те ахнаха и се развикаха весело...предупредих ги да мълчат,че ще изплашат писанка и те се запровираха едно след друго- мълчешката, за да видят чудото.

Нушето отгледа и двете котенца и всичките таралежчета, които пораснаха и станаха приятелчета.

Как весело се боричкаха под строгия ,но мил поглед на мама Нушка.

А после се разпиляха в големия двор, но често виждахме някое таралежче...

Тази история остана завинаги в сърцето ми, като нещо изключително и красиво, но и поучително.

Една мила и истинска майка, макар и котка, ни беше показала какво е състрадание, обич, доброта...

Лора Цветкова

25.02.2020г.

гр. СВИЩОВ